„Задължителните“ неприятности
- 1 minОбикновено гледам да се абстрахирам от злободневието, но не мога и да отмина някои фрапиращи проблеми в обществото.
За една година само в района видях доста последствия от катастрофи — може би средно по една на 3 дена (на самите катастрофи съм присъствал общо 4 или 5 пъти). Друга типичната ситуация: летящ джип и момиче със слушалки, гледащо в грешната посока (удивен съм, че и трите пъти, когато бях свидетел на тази ситуация, никой не умря). Не мога да преценя дали пешеходците или шофьорите са по-нагли, но мащабът е абсурден.
За самоубийствата в МГУ не се говори открито (от обществото се счита за табу и неуважение към личността; а университета, разбира се, не иска да си подкопава авторитета). Чуват се слухове от приятели и познати, четат се новини в интернет. Тази година от нашия факултет няма жертви — чу се само за двама от механо-математическия и от физическия факултети. На етажа ми в общежитието двама са били в психиатрията — единият до държаха месец след опит за самоубийство, а за другия не знам. Очевидно не е достатъчно лелките в общежитието да те питат дали си си взел изпитите. Интересно по какви критерии МГУ се сравнява със западните университети без да открива такава информация (за известните университети в САЩ не е трудно да се намери статистика).
Както разбирам, веднага след разпадането на СССР е станало разпространено отвличанията. Днес (22 април) в района видях разлепена информация за изчезнал ученик и получих писмо, в което научен ръководител ни призовава да не общуваме с журналисти, докато не издирят отвлечено момче (син на шеф на известна софтуерна компания), с когото ходим на един и същ курс. Статистика за отвличанията също е нереално да се намери, но усещането е, че са повече, отколкото си мислим.
На този фон терористическите атентати бледнеят (откакто съм в Москва, имаше два взрива в станции на метрото и един в летище). Но най-много ме плаши, че хората масово приемат за даденост дезинформацията и постоянния стрес.
