Баш кандидатстване
- 11 minsВНИМАНИЕ — неинтересна статия относно дългата бюрократична история, продължила от април до септември: какво исках, какво предлагаха и какво дадоха.
Основният орган тук е руското Министерство на образованието и науката (МинОбрНауки). Не е интересна символичната стипендия ($30 месечно), а това, че покриват таксите по обучение за бакалавриат или магистратура (което в някои руски университети си е $6500-7000 годишно) и ти предоставят общежитие на цени за руснаци (което е към 20лв годишно).
Аз кандидатствах по направление “бакалавриат” – съществените ограничения са, че трябва да си студент първи курс в български ВУЗ и да имаш успех поне 4.50 от първия семестър и че не можеш да промениш “рязко” специалността си. Статистиката показва, че българите вече не се интересуват от обучение в Русия (както “навремето” е било особено разпространено). Съвсем разбираемо, имайки предвид колко по-лесно е да си избереш средно-добър университет в Европа – приемат те като си дадеш дипломата от гимназията, не се занимаваш с визи, не плащаш почти нищо за самолет. А, че животът там е по-скъп от московския, не съм убеден… Въобще, тенденцията е разбираема.
От списъка с критерии, eдинственият на който не отговарях, беше, че нямам сертификат за владеене на руски. В такъв случай би трябвало да уча руски там цяла година преди да постъпя в университет (което би било голяма грешка, ако човек е решил да не затъпява с времето, като цяла година да тъпче на място). Търсих разни изпити – всички щяха да се проведат след март-април, а на мен ми трябваше нещо, резултатът от което да е готов до март. Обадих се на учителката ми по руски в Шумен, при която бях ходил няколко пъти преди да замина за ЛКШ, когато исках поне да знам “Що е това – падеж?”. Тя ми обясни, че след няколко дни щели да се провеждат изпити в НБУ (Нов Български Университет). Може да не разбирам от руски, но какво пък – ще отида на изпит (нали така взех и английския). Попрегледах изпитите – май реших кой ще полагам – ТРКИ-1 (който бил достатъчен за кандидатстване в руски ВУЗ). Посъветвах се с приятел от Шумен, който беше се явявал на доста по-трудни от този, но на този включително – обясни ми точно как стоят нещата и какво ще има на изпита. След няколко дни отидох – явяването на изпита струваше около 250лв (защото е в НБУ, а иначе се провежда и в СУ). В края на февруари от НБУ ми съобщиха, че съм го взел и че чакат да дойде сертификата от Москва. Впрочем, много са точни в катедрата по руски на НБУ.
Да те одобрят за тази стипендия, се оказва по-лесно и от кандидатстването в посредствен западен университет на платна основа. Носиш няколко формални документа в нашето Министерство на образованието и науката (МОН), а понеже няма други желаещи, просто ти казват да избереш какво искаш да учиш от един списък и да се изследваш за СПИН. После от МОН изпращат документите ти в МинОбрНауки и по регламент те вземат решението в кой ВУЗ да те пратят.
Звучи просто, но всъщност не е истина колко сложно може да стане, ако знаеш какво искаш. Аз знаех, че искам да се занимавам с точни науки и че искам да уча във възможно най-подходящия за целта университет. Набелязал бях три места, където евентуално бих отишъл (по приоритет):
#1 Московский государственный университет (МГУ)
Факультет вычислительной математики и кибернетики (ВМК)
Направление «Прикладная математика и информатика»
#2 Санкт-Петербургский государственный университет (СПбГУ)
Математико-механический факультет
Направление «Информационные технологии»
#3 Санкт-Петербургский государственный университет информационных технологий, механики и оптики (СПбГУ ИТМО)
Факультет информационных технологий и программирования
Направлениe «Прикладная математика и информатика»
където определението “направление” съдържа в себе си смисъла на “бакалавриат”. Това се оказва важен момент, понеже в Русия е много разпространа така нареченият “специалист” (обикновено 5 годишно обучение със специализиране по някое време; там вече не са направления, а специалности).
Основният ми критерии за избор на университет беше популярността му (вкл. на студентските състезания по информатика), а основният критерии за избор на направление – да прилича на Компютърни науки в СУ, понеже в общи линии включва “интересните” и “важните” според мен предмети.
Първото ми притеснение беше, че наистина няма да ми позволят да избирам къде да постъпя, но в последствие това се оказа “половин” проблем – можех да им кажа къде искам, но ограничиха избора ми.
Вторият проблем се появи, когато във въпросния списък, от който трябваше да избера направление, нямаше тези направления, които бях си набелязал. Това със списъка ми се стори съмнително и някак “измислено”. Реших да не послушам какво ми казват и да си пиша “Прикладная математика и информатика” и дори “в МГУ”. Останалите два университета останаха на заден план. Същевременно се опитах да се свържа с трима преподаватели (от трите университета), с които се бях запознал в ЛКШ – можеше да ми дадат полезна информация, как евентуално да се свържа с университетите и какво да им кажа. Преподавателите от СПбГУ и ИТМО не отговориха на няколкото писма, които им бях изпратил. От третия преподавател (който е главният организатор на ЛИШ) получих мейл след денонощие – оказа се, че вече не работи във факултета ВМК при МГУ и че не може да ми помогне по никакъв начин. Обясни ми също, да не се заблуждавам, че университета ще е приказка като тази в ЛКШ. Истински полезната информация, която получих от него беше, че в този факултет приемът на бакалаври е много малък (трийсетина човека, както разбрах) и че там са предимно по-слаби студенти (не състезатели) на платно обучение. че не Посъветва ме да не влизам като бакалавър и препоръча ми специалността със същото име “Приложна математика и информатика”, където приемът е 325 човека на държавна поръчка плюс още около 30 платни.
Третият проблем – обучение предлагат на бакалавриат (4 години) плюс евентуално една година за обучение по руски, а аз вече искам 5 години да ми плащат (всъщност едва ли някой нещо плаща – университетите са държавни и имат договореност с министерството). Не знам дали е защото съм отказал допълнителната година за учение руски, но по някаква странна причина министерството им се е съгласило да покрие обучението ми като специалист.
След като ме одобриха, имах връзка само с една груба лелка от МОН, която отговаря за тази стипендия. С лелката всеки телефонен разговор беше като бич от страна на бюрократичната система — никаква информация от там не получих. По-късно успях да се свържа и с момиче от посолството (почти на моята възраст), чиято длъжност така и не ми стана много ясна, но поне знаеше нещо за стипендията. Момичето имаше доброто намерение и отношение, отдели ми време и ме посъветва какво да правя. Въпреки че на нея също не й беше съвсем ясно какво става, можеше да се обажда с МинОбрНауки РФ и да пита каквото ме интересува [когато по-нататък аз се свързвах с МинОбрНауки започнах да разбирам защо мацката не беше много в течение — просто няколко човека в МинОбрНауки решават какво да става].
Дълго време не успях да установя каквато и да било връзка с факултета ВМК, но затова пък се свързах с Агенцията по образованието към МинОбрНауки, или по-точно с жената, която отговаря за българите, учащи в Русия (има такива?!). По това време вече бях казал на родителите си, че кандидатствам в Русия и даже майка ми беше започнала да свиква с мисълта. С жената от Агенцията първоначално говори баща ми (мислех, че няма да водя нормален диалог на руски), а след това и аз. Тя обясни, че няма такова наименование на направление в списъка, който тя има и от който е трябвало да избирам (явно наистина има такъв списък), но че във ИТМО има възможност да ме разпределят. Тогава обаче, вече бях твърдо решен – или МГУ или си оставам във ФМИ. Относно МГУ, жената от Агенцията обясни, че не разпределят там, понеже там имало твърде голям наплив от кандидати, т.е. университетът си е запазил автономността в това отношение и трябва да преговарям пряко с МГУ. По някое/никое време получих двуредов мейл от международния отдел на ВМК – това вече установи връзка. Бях изпратил автобиография и мотивация във факултета, и в последствие жената от факултета ми отговори, че ръководството е дало съгласието си относно кандидатурата ми (не знам дали това се дължи на факта, че във факултета няма много българи – аз знам за трима през последните 5 години). Звъня отново в Агенцията, обяснявайки, че имам одобрение. Оказва се, че одобрението на факултета не е достатъчно – трябва одобрение от името на целия университет, че и подпис на ректора. Установявам телефонна връзка с Управление на международното сътрудничество (УМС) в МГУ, които вече би трябвало официално да потвърдят. Междувременно с куриер изпращам автобиография, мотивация, сертификат за руски език, две препоръки с преводи, преведена дипломата ми от гимназията. Куриерите 4 поредни дена не могат да доставят документите, защото няма никой в отдела УМС, затова промених адреса за доставка на ВМК. По-късно се оказа, че всички в УМС са били в отпуск. Успявам отново да се свържа с УМС, но те искат писмено одобрение на факултета. От факултета ми казват, че одобрение могат да ми напишат, но незнайно защо това не се случва.
Същевременно МГУ не се явява под крилото на министерството, така че независимо от условията на стипендията, няма да ме третират като руски гражданин относно цените за общежитията, както и да ми предоставят възможност за стипендия. За момента решавам, че това е поносимо. В пощенската кутия в Шумен получавам писмо отпреди месец, в което МинОбрНауки ми съобщават, че мога да заповядам в унивеситета “Дружба на народите” в Москва – и дума да не става, какви ти “дружби”…
Наближава краят на август, а на първи септември започва учебната година в Русия. Ако ще уча в България, трябва да се готвя за попраката по Математически анализ в началото на септември. Ако ще уча в Русия, ми трябва виза, при това скоро. От факултета казват, че не могат да пратят по факс в руското посолство одобрението за постъпване, понеже ВМК не е последна инстанция, която решава дали да ме приеме. От университета казват, че факултета трябва да напише поканата, която се изпраща в посолството, а накрая се оказа, че МинОбрНауки трябва да оправи нещата с визата. Още две седмици забавяне – нужен е подпис от ректора, който е зает покрай откриването на новата учебна година. Последва одобрение и на Агенцията. Отидох в посолството, след два дена си взех визата, хванах влака и след 50 и няколко часа бях в Москва.
Отделни части от тази история знаеха няколко човека, които ми помагаха или с подготовка на документи, или с тичане до МОН (когато ме е нямало в София), или с редакция на писмата ми на руски, или просто за кураж. Не исках да разказвам много-много, защото щяха да се появят много въпроси, около които нямаше да мога да се съсредоточа. Пък и какво да кажеш, като не знаеш нито дали ще те приемат, нито дали ще ти платят, нито дали ще отидеш. Опитах да се видя с когото мога преди да замина, но пак имам усещането, че нещо забравям.
Не съм се спирал на (особено) досадните подробности и спънки по пътя към МГУ. Не мога да не отбележа обаче, че е нужно спокойствие и биволско търпение, за да издържиш на цялата тази бюрокрация и дезинформация. Дори най-маловажните и формални разговори с посолството, Агенцията, ВМК, УМС, отнемат средно по няколко дни, през които на всяко обаждане ти казват, че го няма в стаята човекът, когото търсиш и трябва да позвъниш по-късно. В резултат – няколко стотин лева сметка за телефон. Сега трябва просто да уча, а дано наистина ме научат да уча, защото за момента това ми е чуждо. А дали изборът ми е бил правилен или не, ще покажат времето …и оценките ми.
Извинявам се на по-голямата част от приятелите си, на които така и не разказах плановете си до последно. Надявам се да ме разберат, предвид всичата неяснота в която се намирах.
Благодаря на семейството, приятелите и преподавателите си, които ме окуражиха, посъветваха и ми помогнаха с документите. Оценявам помощта ви.
