За какво е нужна наука в Русия?

- 14 mins
критика наука

Не познавам лично автора на статията, но напълно споделям виждането му за крайно неудовлетворителните ефекти от липсата на научна атмосфера в обществото. Посочените проблеми са присъщи въобще за страните, които не представляват световна научна сила. Изреченията в оригиналната статия са сравнително дълги, затова и в превода предимно такива се получиха — изисква се по-концентрирано четене, но се надявам това неудобство да не е причина за неяснота.

За какво е нужна наука в Русия? (оригинална статия)

канд. биол. науки Андрей Летаров, 8 май 2012, вестник Тройицкий вариант[1], брой 103, стр.1–2, «Наука и общество» завеждащ лабораторията по вирусни микроорганизми ИНМИ РАН (Институт по микробиология, Руска академия на науките) преподавател МФТИ (Московски физико-технически институт)

Наука — това, разбира се, е хубаво, но скъпо

Първата реакция на руския обитател (в най-добрия смисъл на тази дума) относно бедственото положение на родната[2] наука, най-вече фундаменталната[3], — осъждане на позицията на властта. Обаче, разбирайки, например, че средните разходи за производството на една горе-долу прилична научна статия в областта на молекулярната биология и микробиологията, нерядко посветена на доста тесен въпрос (даже от гледна точка на специалист), възлизат на 2–6 милиона рубли (заб.прев. около 100–300 хил.лв), много граждани без пряко отношение към научната работа започват да се замислят дали е необходимо при днешната ситуация да се заплаща толкова скъпото любопитство на учените. В този ред на мисли, дали наистина не са прави чиновниците, настояващи за развитие на «иновацията», прехода на изследователските проекти в опитно-конструкторски и последващата комерсиализация?

Смея да твърдя, че като цяло не са много прави. От една страна продуктивността на родната фундаментална наука на места си остава на приемливо ниво: може бавно и със скърцане, но много групи успяват да публикуват свои изследвания в добри международни списания, много наши учени ги знаят в международната научна общност и т.н. Но от друга страна са изключително редки продуктите, плод на родни научни (а не само конструкторски) разработки, особено в областта на биологическите науки, с които аз съм запознат. Съществуват, разбира се, немногочислени изключения, по-скоро потвърждаващи общото правило. Това се случва най-вече понеже в промишлеността отсъства обосновано търсене на внедряване на реални (т.е. такива, които е реално да бъдат получени за разумен срок и за налични пари) научни резултати. Случаите, когато някой «иновативен» продукт се довежда от изобретателите си до комерсиализация, са много редки не само у нас, но и по цял свят. А конкретни поръчки за наистина решаема задача, постъпващи от хора, разбиращи какво и за какво им е нужно (т.е. компетентни поръчители), на родния пазар са крайно малко. Вероятно, в някои области, например в отбранителната промишленост, авиационната и космическата техники, положението е по-добро, но аз не съм специалист по тези въпроси и няма да развивам тази тема.

Получава се, че от гледна точка на пряката финансова ефективност на вложенията в родната биология и повечето от другите области на фундаменталните изследвания са били и ще бъдат нерентабилни. И така, за какво плаща руският данъкоплатец, когато Министерството на финансите причислява определени (по мнението на учените, съвсем недостатъчни) суми за научни изследвания, включително фундаменталната наука? Ще се опитаме да разясним, за какво е нужна науката именно за руското общество, отчитайки специфичността на днешната ситуация.

Наука за обществото или общество за науката?

Преди всичко е нужно да се уточни, че тезата, че основното предназначение на науката е удовлетворяване на потребностите на обществото, не е напълно безспорен. По съветско време, например, е била популярна философската концепция (произлизаща, явно, от Аристотел), че смисълът на съществуването на Човека е самопознанието на Вселената чрез средата на мислещата материя, т.е. ние с вас. В тази парадигма въпросът, защо му е на обществото да плаща за наука, има много ясен отговор: макар и не единствен, но като един от най-мощните инструменти на познанието, науката служи за реализация на целите на съществуване на самото общество, както руското, така и световното. Тоест, в някакъв смисъл, не трамваят е предназначен за публиката, а публиката за трамвая. Обаче смея да предположа, че в нашето прагматично време малцина граждани са готови да се смирят с многомилиардните разходи на бюджетни средства за достигане на абстрактния смисъл на живота (който те са в правото си да виждат в съвсем друга посока). Затова ще обсъдим все пак функциите на науката в поддръжка на развитие на руското общество.

Има ли смисъл да правим това, което така или иначе ще направят немците?

Очевидно, пряко предназначение на науката е производството на нови знания. Ако, обаче, проведем анализ на публикациите почти по произволна естествено-научна област (казвам «почти» понеже, за щастие, има някои изключения), то ще се окаже, че по-голямата част от новите резултати се произвеждат извън Русия. При това с такъв баланс, че ако родната ни наука в един прекрасен ден изчезне, чуждестранните учени, разбира се, много ще се разстроят, ще поскърбят за някои руски колеги, но като цяло на прогреса на науката това печално събитие няма да се отрази особено силно. За съжаление, аналогични твърдения могат да бъдат направени и относно ролята на руската наука в технологичния прогрес. Не искам да кажа, че у нас нищо смислено не се създава. Твърдя просто, че околният свят лесно ще преживее и без нашия принос в общата касичка за знания и технологии. А ако пък изведнъж се «закрие» науката в САЩ, глобалният прогрес ще бъде силно забавен за доста дълъг срок.

Следва ли от казаното по-горе, че плащаме част от данъците си напразно и че е щяло да бъде по-евтино да не провеждаме собствени изследвания, а просто да се абонираме за световните научни списания и да почакаме, докато отговорите на интересуващите ни въпроси не се появят на техните страници? По мое мнение — не. Въпросът е в това, че превъзходството на самото научно изследване пред другите социални функции на науката е безспорно само от гледна точка на самите учени. От гледна точка на обществото — още веднъж ще подчертая, че имам предвид руското общество, — други функции на науката могат да бъдат много по-важни. Аналогично, в наши дни главната функция на армията (особено на стратегическите сили) — това е не толкова водене на сражения, колкото психологическо сдържане на потенциалните агресори. Но тази роля няма да бъде изпълнена, ако подготовката на армията за истинско сражение престане да бъде основна цел както на самите военни, така и на тези, които отговарят за тяхното въоръжение и снабдяване.

Предмет на престиж

Както в случая с армията, функцията за правене на впечатление на чуждестранните наблюдатели е присъща и на фундаменталната наука, макар и в много по-малка степен. Това е така нареченият международен престиж. В тази сфера съществено е не толкова общото ниво на научните изследвания в страната, колкото наличието на ярки работи и «звезди» от световно ниво, такива като нобелови лауреати. В контекста на тази задача работата на правителството по създаване на така наречените centers of excellence посредством масови парични вливания в отделни научни центрове и групи (като, например, програмата от мегагрантове[4]) изглежда логична, макар и не задължително ефективна. Обаче Руската Федерация не представлява световен интерес и главните задачи на родната наука са насочени към нашите собствени интереси, а не към формиране на представа за нас навън.

Нашата пътеводна звезда

Както справедливо посочи Михаил Гелфанд[5] в едно от своите наскорошни интервюта, бедата ще ни настигне не тогава, когато няма да има кой да напише статия в Nature, а когато няма да има кой да прочете това, което другите са написали там. Възприемането и предаването на научни знания, получавани по света, явно са значително по-важна функция на руската наука, отколкото непосредственото получаване на нова информация със собствени сили.

Родствена функция на науката е експертната оценка на произтичащото. В частност, компетентни пояснения за обществото относно нови технологии или възникващи опасности. Още повече, че реално съществуващото недоверие към Запада[6] не позволява на нашето общество да възприема експертното мнение на чуждестранни учени, особено ако става дума за такива нажежени, от гледна точка на обитателя, въпроси, като ГМО, свински или птичи грип, луда крава, патогенна E.coli в растенията или астероидна опасност.

Но така или иначе компетентността на експертите се създава и поддържа само за сметка на тяхната реална работа в науката. Обърнете внимание: журналистите практически никога не се обръщат за коментари по подобни въпроси към преподавателите във вузовете, а винаги се стараят да получат обяснения от учени, даже не работещи съвсем в тази област. Между другото, авторите на повечето добри научни обзори — това са, като правило, активно работещи изследователи или (доста рядко) хора, преподаващи във вузове (заб.прев. авторът вероятно има предвид хората преподаващи изключително във вузове, но наработещи допълнително в лаборатории); т.е. тези, които досега са работили непосредствено в лаборатории и продължават активно да общуват с действащи учени.

По-добре повече или по-добре?

Някои малки страни като Белгия или Норвегия, са напълно интегрирани в западния свят и могат да не предоставят работа на учените си във всички значими предметни области, а да поддържат няколко локални, но много качествени изследователски направления, предоставяйки им най-добрите кадри (за сметка на силна конкуренция) и ресурси. За разлика от тези страни, руското общество е в определена степен дистанцирано от западната цивилизация (аз не осъждам тази наша особеност, а просто констатирам нейното наличие). В тези условия функциите на предаване на знания и експертиза се нуждаят от съхраняването в Русия на така наречената «Велика» наука, т.е. мрежа от научни центрове, покриваща практически целия фронт на съвременното научно знание. В тази ситуация за нас е жизнено важно да избягваме оскверняване на научната работа, която за последните десетилетия е станала истински бич за руската наука. В голяма степен това е следствие на дългата криза от недофинансиране, която в много институции доведе до деградация на кадровия потенциал и загубата на нормално функциониране на професионалната общност, снижение до неприемливото ниво на вътрешни стандарти. Като резултат, в повечето руски научни списания качеството на рецензиране на ръкописите падна до ниво, позволяващо публикуване на практически произволна безсмислица, поддържаща статуса на учения при отсъствие на реална компетентност. По мое мнение, това, което е нужно сега на Русия не са няколко коренно различни и несравними групи с великолепни изследователи, събрани «в кула от слонова кост» (заб.прев. т.е. сноби, водещи изолиран живот и отнасящи се с презрение към „непросветените“), способни да публикуват от време на време работи в Nature и Science. Напротив — нормално функционираща система от институти и вузовски лаборатории, основната част от групите в които публикуват регулярно в списания от средно ниво в съответните области. В моята научна област, например, аз считам за целесъобразно изискване при защита на докторски дисертации поне три международни публикации (и, желателно, не в произволни, а в прилични списания с impact factor поне 1.5–2).

Учи се да учиш

Не по-малко важна функция на фундаменталната наука е участието ѝ в подготовката на кадри, както научни, така и преподавателски и технически. Необходимостта от непосредствен контакт с добри действащи учени за пълноценна подготовка на бъдещи учители и лекари не предизвиква съмнение у основната част от колегите ми, работещи във вузовете. Наличието на, условно казано, достъпен резерв от научни кадри за все пак появяващите се осмислени приложни проекти (не министерска «иновация», а реални проекти за компетентни поръчители) също изисква тези кадри да са били някъде обучени и с нещо да са се занимавали до ангажирането им в новия приложен проект. Единствената наистина работеща в Русия сфера от биологическите науки — това са фундаменталните изследвания (както казах, има отделни изключения). Между другото, да станеш добър учен в приложната наука, способен да ръководи сложен проект и да ръководи неговата идеология, е много по-сложно, отколкото да станеш учен във фундаменталната наука. Сложността е в това, че за приложните изследвания освен научна компетентност е нужна още и много добро разбиране на практическата област (т.е. да можеш да превключваш между доста различни стилове на мислене), а също така, да притежаваш определена психология, позволяваща да се стремиш именно към използваем и необходим резултат. Такъв талант се среща по-рядко, отколкото просто научен, и подобни кадри се коват в днешна Русия именно в средата на силни лаборатории, провеждащи фундаментални изследвания.

Ум, чест и съвест?

Близка, но не идентична с образователната, функция на науката — осигуряване на присъствие в обществото на определена част от хората, за които научното мислене е базово и естествено. И, от друга страна, формиране на стандарти на такова мислене и ориентири, чието еталонно ниво трябва да бъде достигано. Дори и изглеждайки изкуствена, значението на тази функция е съпоставимо всички останали функции. Просто наличието на хора, които абсорбират в плътта и кръвта си такива понятия, като «контрол» и «достоверност», винаги помнещи, че смисълът на изказванията зависи от приетите определения на термини и понятия, а също и на още по-повечето хора, общуващи с първите (роднини, приятели, ученици), съществено оздравява менталността на обществото, позволява противостоене на митологизацията и изкривяването на научните истини, ограничава изхода на ненаучни стилове на мислене (например, религиозен, административен, магически) извън рамките на свойствените им области на използване. С други думи, благодаря на нас (учените) за това, че ни има (скромността, несъмнено, е едно от важните ми качества). Между другото, през 2018 година трябва сериозно да помислим относно кандидатурата за нов президент в лицето на уважаван учен от област на естествени науки.

Организационни изводи

По този начин, от гледна точка на общественото благо, като цяло руската наука допринася не толкова непосредствено за научни постижения, колкото със страничните плодове на своето съществуване. Стига учените дори за кратко да повярват, че научното изследване не е главното в работата им и цялата полза от този обществен институт ще се изпари като със замахване на вълшебна пръчица. По същия начин, по който изчезва и нашата защитеност, в случай че войници и генерали повярват, че никога няма да им се наложи да встъпят в битка.

Ето защо смятам, че държавата трябва да промени политиката в научната сфера, да намали натягането на «иновационната» риторика и да не се опитва да формира списъци на «критическите технологии», направления на внезапните научни постижения и социално значими проблеми. По-добре ще бъде да се осигури поддръжка на научните групи в замяна на разумни изисквания към качеството и продуктивността на работата им. В съвременна Русия няма интелектуален център, способен да насочва научната дейност в мащабите на страната. Следвайки смисъла на горните аргументи, от това няма и никаква необходимост. Напълно нормално е да се позволи на науката да се развива, подчинявайки се на нейната вътрешна логика, тъй като, всъщност, за обществото е важно не с какво конкретно се занимава един или друг научен колектив, а доколко качествено върши работата си.

Коментари на преводача: [1] вестник Троицкий вариант — печатен вестник от 2008г., издаван в наукограда[7] Троицк (Подмосковие), свободно и безплатно разпространяван онлайн; целевата му аудитория са реформаторски настроени научни работници, студенти и ученици от горните класове, а главни цели са противопоставяне на настъпващото невежество и борба с деградацията на руската наука [2] ро̀ден — е многократно използвана в смисъла „руски” (рус. отечественный) [3] фундаментален – в Русия обичат тази дума — придава тежест; но в случая се има предвид официалният смисъл, който разграничава приложната наука от фундаменталната наука, „от която не се очаква бърза и непременна практическа реализация” [4] мегагрантове — Министерството на образованието и науката на Русия през 2010г. обяви нова програма за големи грантове (безвъзмездна субсидия) в областта на естествените науки; размерът на грантовете е до 750 хил.лв. за провеждане на научно изследване през 2010–2012г., а сумарния разпределян бюджет за тези три години е 600 млн.лв. [5] Михаил Гелфанд (рус. Гельфанд) — известен биоинформатик; редактор на вестника Троицкий вариант; ръководител на школата по биоинформатика, която посещавам [6] недоверие към Запада — по този критерий силно се различаваме с Русия, чието население е било 70 години учено в термините на автономност и независимост и има самочувствието на световна сила [7] наукоград — термин от 1995г., целящ изолиране на научната среда в даден административен окръг; за разлика от закритите градове в Русия (около 45 на брой) и закритите военни градове (около 1000), няма ограничения в пропускния режим на наукоградовете (около 70)

Pesho Ivanov

Pesho Ivanov

comments powered by Disqus
cv photos couchsurfing rss facebook twitter github youtube topcoder mail protonmail spotify instagram linkedin