Житейските подробности
- 3 minsВсе пак няколко думи за храната, спането, съквартирантите и цените. Може ли да се живее нормално въпреки трудностите…
Чужденците, по правило, ги настаняват в ГЗ (Главно Здание) — $120 на месец. За студентите на държавна поръчка , които не живеят в Москва, се полага място в ФДС — почти безплатно общежитие на 15мин от ГЗ (а ВМК е на още 5мин от ГЗ). Понеже ми поемат само обучението, таксата за общежитието ми е като за чужденец. Аз обаче заявих, че не мога да си позволя по $120 на месец (което не е далеч от истината) и се съгласиха да ме настанят за $65 на месец в ФДС. А общежитието е от преди времето на родителите ми – тук има по 40 стаи на етаж (двуместни и четириместни), две помещения с тоалетни в двата края на коридора, както и две помещения с душове на първия етаж (във вторник не работят). От 5 години се канели да го съборят. За мен това не е особен проблем, просто леко неудобство, но едва ли девойките от УНСС са готови на такава жертва :”) Все пак, помислете внимателно, преди да ми се оплаквате от общежитията в България…
Един месец живях в стая за двама с още двама. Преживяхме го, както казват, “в теснота, но не в обида”. Сега са ни устроили дружба на народите — стая с българин, арменец, полуукраински евреин с казахстански отенък и казахстанец с корейска жилка. Е, все пак всички са поне рускоговорящи. Арменецът и казахстанецът са бакалаври — с две думи, живот си живеят. Нищо не пипват по цял ден, а понякога ходят и до университета. Казахстанецът по цял ден спи и се събужда за да яде. Но като цяло от съквартирантите си съм доволен — тихи са, не ми пречат, често ги няма, понеже в подмосковието и тримата си имат къде да спят.
Тук не минава номера с гостите в общежитието. На всеки вход стои лелка и охрана и на влизане винаги си показваш пропуска (същото и когато влизаш в университета, само че без лелка, а с повече охрана). Това значи, че който иска да ми дойде на гости, трябва да ги убеди, че ми е майки или баща (нощувка: $15) или да отседне в хотела, който е на 200 метра (нощувка: $120), а който иска да види университета отвътре… няма да може, но мисля, че отвън изглежда далеч по-красиво.
Почти всичката храна е 1.5—2 пъти по-скъпа отколкото в България (плодовете са с коефициент 3—4), но добре, че има много студентски столове (само в ГЗ знам 5 — две огромни симетрично разположени столови, и две по-малки). Там нормален обяд излиза към $4.5. Наблягам на чесъна, лимоните, чая и плодовете — да боледуваш не е изгодно, още повече тук. Водата им не става за пиене: от чешмата тече мътилка, и затова всички се надяват, че филтрите от типа на Brita помагат. Водата, която се продава в магазина не е минерална, а просто “чиста”.
Наземният транспорт е устроен ужасно за пътниците - влиза се само през предната вратичка на автобуса/тролейбуса/трамвая, за да минеш през турникет. Целта е да има по-малко пътници без билети и май наистина работи. Страничният ефект: често се образуват купчини от по 50+ човека, които постоянно се допълват и бавно се наливат. Автобус да стои на спирката 5мин — нормално.
