Хората по улицата
- 2 minsГолям град - хора всякакви. Малцинства, пушачи, европейци, пияници, проститутки, скитници. Силно разделение на бедни и богати (СССР отдавна го няма).
По улиците е пълно с руси мадами в огромни джипове и мургави събратя в старите лади. Общото между тях е, че обичат силно да настъпват на газта. Почти през ден виждам резултати от катастрофа.
Пушат много. Навсякъде има будки за цигари (но затова пък има и много будки за сладолед и за цветя). Може би цигарите, водката и горивата са единственото, което е по-евтино от в България.
Има и доста малцинства – доста азиатци и още повече “хачѝ” – грубо название за азербайджанци, грузинци, узбекистанци и др., които са дошли да търсят живот в Москва, но тъй като работническата класа не е добре заплатена, често се появяват проблеми. Разделението е на “пролетариат” и “буржоазия”. Европейци почти няма - само в центъра около Кремъл.
От време на време срещам по някой българин - кой от кого по-съмнителен (бизнес дела - какво да ги правиш…). Затова пък много се радват като срещнат свой - две думи да размените и по старому да се чувстваш :”)
Говори се, че е пълно с “нощни пеперудки“, идващи предимно от Украйна, но около университета не се намират – явно няма търсене :”)
В големите градове, както е добре известно, властват мафии, но по-скоро това, с което простосмъртният човек се сблъсква, са “гопники”, които скитат по улиците и се чудят кого да пребият и оберат. Много-много ги няма около университета.
Ако не говоря, за невъоръжено око съм неразличим от останалите руснаци (покрай милиционерите не говоря). Това е по-скоро предимство, отколкото не, но лелката в библиотеката те мисли за малоумен, като не разбереш нещо от първия път.
Навсякъде се редиш на огромни опашки – в поликлиниката, в столовата, за банкомата, за автобуса… Общото между всички опашки е, че ако пред себе си си оставил половин място, то там съвсем скоро ще се появят двама.
В сравнение с руснаците, българите изглеждат стеснителни (казано иначе - баш нагъл си е московчанинът). Ние не се блъскаме на опашките, замисляме се дали да се почерпим с общото. Просто манталитет, който по всяка вероятност е наложен от начина на живот в огромно стадо. Всъщност много приятели мислят, че като съм от страна от европейския континент, значи съм европеец :”) Понякога си го мисля и аз.
