Студентите
- 1 minСмеят се на същите неща, на които и ние. Вече познавам повече от 200 студенти от ВМК и МехМат (другият водещ факултет, в който се набляга повече на математика и механика – изненадващо, нали?). Почти всички са дружелюбно настроени. През сесията преди изпит има суеверие да се вика през прозореца „Халява, ловись!“ (което ще да се преведе като „Гювеч, хващай се!“) точно в 00:00. Често се завързват и диалози между общежитията - типичен отговор е „Гювеч няма да има. Отивай да учиш!“.
От България в МГУ е и приятелка, с която се запознах през 2008 на лагера на АФБ - 3-ти курс от Химическия факултет. Говори се, че имало и трети - неясно къде.
На 8-ми декември с момичето от химическия празнувахме в българското посолство - очаквах да видя няколко скромни студенти, които са дошли тук да учат. Всъщност ме посрещна тълпа от 80+ почитатели на модерната българска фолклорна музика, половината от които сключили договор с нефтени компании от Бургас (с идеята след няколко години учение в Университета по нефт и газ, да достигнат кариерното си развитие по горните етажи на управлението). Другата половина: сериозно заинтересувани от фундаменталните за модерния космополит бизнес-икономически-социологическо-политологическите мъглявини (не, УНСС не е локално явление, такива шедьоври се срещат и на други места). Не искам да кажа, че хората не струват - каузата не струва (или липсва). А хората гледат накъдето е обърната каузата (или не гледат). Едно момиче учеше медицина - тя явно беше в подобна на нашата ситуация. С нея сумяхме да поговорим.
