Предистория
- 2 minsНа въпроса “Имаш ли нещо руско у себе си?” обикновено отговарям с “Практическа граматика и разговорник”. Или иначе казано — не. Забелязвани са известни физически прилики между мен и различни рускаци (Плюшченко, случайна снимка), но всички прилики са напълно случайни (или поне родителите ми така казват :”).
Баща ми е завършил Московския енергетически институт по времето, когато СССР е бил “близък” и “достъпен” и немалко българи са се отправяли натам. Това може би все някак е повлияло на бъдещия ми избор, въпреки че ситуацията е различна. Не знам доколко професията на майка ми има нещо общо, но комбинацията майка — лекар, и баща — инженер, води убедително в статистиката ми за професии на приятели със сходни на моите интереси.
Руски език учих в училище — от 9-ти до 12-ти клас — пълна трагедия… никаква полза. Но разбира се имах резервен план — изгледах всички възможни руски военни филми и послушах немалко Вицоски (за почитателите: 21 албума с негови песни на сървъра на един приятел). Идеята за руския беше да придобия някакво общо ниво, за да мога да чета огромното количество литература. В резултат тук-таме и попроговорих.
През 2008 бях 12-ти клас и съществуваше вероятност да попадна в националния ни отбор по информатика. Тогава вече бях ходил два пъти на TCHS (TopCoder High School) в САЩ, където бях се запознал с няколко руснака. Единият от тях, ми беше споменал за тяхна лятна компютърна школа (ЛКШ), която се провежда през лятото. Не знаех почти нищо за тази школа, но предполагах, че ще бъде по-сериозна от нашите. Това щеше да бъде чудесна подготовка за евентуалното ми участие на IOI’08 (международната олимпиада по информатика) в Египет. Реших да пиша на хората, и въпреки че не отговарях на много от критериите им (минал срок на заявката ми; неполагане на задачките за кандидатстване; с две години по-голяма възраст от най-големите ученици; липса на свободни места), ги попитах дали мога да участвам. На следващия ден получих писмо, че разглеждат моя въпрос и до седмица ще получа отговор. След седем дни получих писмо, в което бяха описани някои формалности, които трябва да направя, за да отида.
Към края на юли 2008-ма завършиха подборните състезания и аз се оказах на пето място от четирима, които се класират. Беше тежко, но желанието да решавам задачи остана. Отидох на школата.
