Лятна Компютърна Школа
- 5 minsЛятната Компютърна Школа (ЛКШ), Русия 2008 - проведена на край света — в бунгала на 2км от малко село в област Кострома, се оказа значително по-сериозна от нашите школи.
Момче от Русия, с което се запознахме в САЩ на състезание на TopCoder ми беше разказвало за ЛКШ. След месеци, за да се подготвя по-добре за евентуалната международна олимпиада (на която в края на краищата на отидох), реших да пиша на организаторите на тази школа, въпреки че бях изпуснал всякакви срокове — приложих автобиография и обясних защо искам да участвам. Веднага получих потвърждение, че са получили писмото ми, и че до седмица ще ми отговорят. След седмица ми писаха, че са съгласни и ми изпратиха покана, която да послужи пред посолството. Купих си билет, взех виза, …след което отпаднах от четворката национален отбор. Писах по този повод на школата — отговориха, че ме чакат и ме окуражиха да не се отчайвам.
При пристигането ми ме разпределиха в най-силната група – А0. Като подготовка за IOI може би все по-подходяща би била група A, в която не се предполага, че знаеш всичко “стандартно”, както е при A0.
Повечето от момчетата, с които бях в група, бяха завършили 10-ти клас (в Русия учат до 11-ти, а школата не се провежда за абитуриенти), което значеше, че ще влязат във ВУЗ след година.
Ежедневният порядък беше следният:
08:00 – ставане от сън;
08:15 – физ. зарядка по избор – обща физ. подготовка, танци, бягане, разхождане;
08:45 – събрание, на което се обсъждат особености от плана за деня; отбелязват се текущите рождени дни (с дърпане на уши X пъти за X годишния, торба бонбони и клоунска шапчица); връщат се баджовете на провинилите се (за това – след малко);
09:00 – закуска – сандвичи, каша, чай, бисквити; на една маса стоят ученици от една група, заедно с ръководителя (това обикновено се явява някой студент). В нашия случай (A0), това бяха две момчета с тук-таме някой златен медал от някое международно;
09:30 – практическа подготовка – отиваш и за два часа решаваш две задачи… от ония… руските;
11:30 – полдник (бел.пр. полуден, в смисъл, че е време за хапване) – в столовата ти дават чаша натурален сок и някакви плодове;
12:00 – теоретична подготовка – два часа стоиш на ръба на самоубийството, докато ти разказват и анализират Метод на елипсоидите за решаване система линейни неравенства, Бързо преобразувание на Фурие и т.н.
14:00 – обяд – супичка (например борш-супа с месце, цвекло, сметана – много вкусно), по-солидна мръвка и чай;
14:30 – връщаш се да решиш двете задачи от сутринта, ако си разбрал решението от някого;
15:00 – време за спецкурсове – всичко, каквото можеш да се сетиш в облатта на математиката и информатиката; в същото време има и всякакви развлечения – импровизирано кино с мюзикали или анимации, различни игри, в които носиш карти с имена на други ученици и трябва да ги “убиеш” (не буквално, разбира се, а да попаднеш на саме с тях и да им покажеш картата);
19:00 – вечеря – има с какво да си оцапаш зъбките;
19:30 – свободна програма: спорт – волейбол, футбол, федербал; масово културна дейност – пиеси, постановки, смешки;
20:30 – мягкий отбой – така наричаха времето, в което трябва да се прибереш в бунгалцето, в което живеете на два етажа в 5 стаи с останалите от групата ти и ръководителите ви; след като се приберете, има сладки/курабийки/кифлички/палачинки с кефир/снежок (нещо като айрян);
23:00 – жёсткий отбой – а така казваха на момента, заради който си бързал да си измиеш зъбите, и в който ръководителят ти влиза в стаята, предупреждава, че не трябва да говорите вече и загася лампите;
Баджовете — всеки трябва на носи на врата си една хартийка в найлонче, на която пише името му. Когато ученикът се провини (например, ако наруши някой от двата вечерни часа), в баджа му се перфорира дупка. На третата дупка ученикът си отива от школата преждевременно.
Определено ми хареса петкратното кльопане – е това е!
В трите седмици на школата имаше два почивни, в които ходихме до град Кострома и на пикник в гората. Имаше на няколко пъти голям огън вечерта, около който някои играят, други говорят, трети свирят на китара и пеят. Към края на школата по никое време – около 3 през нощта, ни събудиха за посвещение – със завързани очи те прекарват през разни препядствия, като в края ти дават фланелка. В края на школата има устен изпит. На официално закриване на школата ти обявяват оценката от устния изпит и оценката от резултатите на ежедневните състезания. Тези ученици, които завършват и са получили високи оценки, биват поканвани на следващите школи като преподаватели.
От школата останах очарован. Най-хубавото е, че знаят какво праят. Знаят и че особено полезни в обучителната дейност са точно студенти, скоро минали и минаващи по пътя, по който минават сега учениците. Като сметне човек – има по 2 часа решаване и 2 часа учене на ден – не е кой знае какво. Не знам как взехме толкова много материал.
Разходите за и покрай школата бяха около 1500лв (800 — петнадесет леглохранодена, 550 - самолетен билет, останалото за много дреболии), които успях да покрия от събраните около абитуриентската.
Като качество и полза от обучението, мога да сравня ЛКШ със школата по физика на Тео (Теодоси Теодосиев), която се провежда всяко лято в Стара планина, на също толкова откъснато от цивилизацията място.
Ако си ученик — състезател по информатика и разбираш за какво става въпрос като четеш нехудожествена литература на руски, значи нищо не ти пречи да отидеш на тази школа. Няколко момчета от София също са ходили. Ако си ентусиаст и мислиш, че ще ти е от полза, свържи с мен — с удоволствие ще ти обясня по-подробно.
