Кръводаряване
- 2 minsОт няколко години насам редовно дарявам кръв и смятам, че добро_зор_ната практика на „даряване при нужда“ може да бъде променена. Информация относно кръводаряването в България можете да намерите тук. Напоследък често обсъждам с приятели устройството на обществото. Явно със завършване на училището и започване на по-самостоятелен живот, много мои връстници търсят възможности за промяна на условията, в които съществуват. Едни ще продължат да отстояват идеите си, докато други ще останат с политическо разтройство в главата. От една страна разбирам, че мнозина се чувстват безсилни, а от друга — съжалявам хората, които на 20-25г. вече са се примирили. А моралът в обществото кой ще поддържа?! Тъжно ми е постоянно да отстоявам ереси от типа „На хората не им е заложено да бъдат зли“. Хората стават такива под действие на средата. А средата я определят същите тези хора, а не някой друг. Изумява ме колко слабо влияят за разбиване на отчаяността положителните контра-примери, доказващи, че средата може да бъде променя към добро, стига да бъде такава нравствеността.
Да “посадиш дръвче” може по различни начини. Аз не виждам основателни причини здраво и право момче като мен да не „сади дръвчета“ като дарява кръв, например. По тази причина, засега съм дарявал кръв 5 пъти, удовлетворението от което е още една причина да съхранявам здравето си. В Русия изискват руски паспорт, поради което дарявам само в България през половин година, когато се прибирам за вакациите. Проблеми не съм имал, физически и психически се чувствам добре.
Обръщам внимание на статия относно ситуацията с кръводаряването по света. От статистиката по страни за процента на безвъзмездните кръводарявания по страни следват простички изводи: нуждите от кръв в държавата могат да бъдат обезпечени от безвъзмездно кръводаряване. Тогава не се появява необходимостта от черен пазар, където близките на пострадал по спешност търсят донор, на когото да платят (завъртете се около центъра за даряване в София и вижте колко цигани обикалят покрай входа). Видно е, също, че частта на безвъзмездно-даряващите хора в България е по-малка дори от тази в редица развиващи се страни.
Допълнителен стимул са двата дни отпуск от работа, безплатното изследване на кръвта, торбичката с шоколади и сокчета, дружелюбното отношение на медицинския персонал в центровете. Но каквито и поблажки да бъдат предлагани, решаването на проблема с желанието за съпричастност на хората не можем да очакваме да се реши без алтруизъм.
Моралът: да посочите проблемите не е достатъчно — направете нещо, за да го решите.
Пишете ми, ако търсите компания — можем да отидем заедно, ако се случи лято(юли-август) или зима(януари-февруари), когато аз ходя. Дарявал съм:
-
2008 — по време акция във физическия факултет на СУ
-
2009—2011 — три пъти в центъра по хематология (София)
-
04 юли 2011 — център по хематология в (Шумен)
-
28 януари 2012 — център по хематология (София)
-
6 февруари 2013 — център по хематология (София)
-
16 декември 2013 — център по хематология (София)
-
17 юни 2013 — център по хематология (София)
като досега не съм имал проблеми, нито съм се чувствал застрашен по някакъв начин.
