Интервю относно катедрата ММП
- 6 minsИнтервю с научния ръководител от катедра „Математически методи за прогнозиране“, к.ф.м.н. Дмитрий Петрович Ветров. Акцентът е върху избора на студента на катедра след втори курс (всъщност, поради навлизането на болонската система „бакалавър-магистър“ от 2011/2012г., във ВМК вече не се придвижда набор на студенти по 5-годишната програма „специалист“, по която уча аз). Защо възникна решение да постъпите във факултета ВМК? Аз, още от училище, много обичах две научни дисциплини: история и математика. И заветната мечта беше да опитам да използвам математика за моделиране на исторически процеси. Разбрах, че е бесполезно да постъпвам в исторически факултет, понеже там хората са чисто хуманитарно-насочени и ще трябва да се заседявам сред архивите. Явно трябва да постъпя в някой факултет, където учат не на изключително-абстрактни теоретически неща, на някакви приложни математически методи, които хипотетично вече могат да се използват, например, при моделиране на историческите процеси. Оттук и единственият вариант — ВМК, където се занимават с приложна математика.
Как по-нататък се е нареждал живота във факултета? Защо решихте да продължите обучението си именно в катедрата ММП (Математически методи за прогнозиране)? По няколко причини: първо, силно впечатление ми направи срещата с катедрата, където зав. катедрата Юрий Иванович Журавлёв, както винаги, много добре и интересно разказа с какво се занимава катедрата. И най-важното е, че всичко това се оказа чиста истина, всичко наистина беше така. Затова, след като постъпих, няколко пъти вече се усещам, че крупно ми е провървяло. Като цяло, именно нашата катедра се занимава с това, което ми се искаше — тоест, решаване на нестроги, неформализирани задачи, разработка на нови методи за тази цел, търсене на скрити закономерности в данните и т.н.
Мисля, че за младшекурсниците ще бъде много интересно да узнаят за научните направления, с които се занимавате. Моля, разкажете за Вашия изборен курс. Изборният курс, който провеждам, се нарича „Бейсовски методи за машинно обучение“ — това е, с което се занимавам последните години. Фактически, това е един от подразделите на машинното обучение, който използва бейсовски подход към теорията на вероятностите. Това е математически метод, който фактически моделира работата на здравия смисъл, интуицията. До неотдавна, такова моделиране се е смятало за невъзможно заради принципната си неформализируемост. Освен с тази теоретическа част, се занимавам и с приложни изследвания: последната година с групата на Антон Конушин от лабораторията по компютърна графика и мултимедия, активно се занимаваме с разработка на математически методи в когнитивните науки, изучаващи механизмите на познанието, формирането на паметта, обучението, работещи при човека и животните. На първо място, всичко това е свързано с явни или косвени изследвания на мозъчната дейност. Това е много интересно направление, което още се заражда, и за което експертите предвещават голямо бъдеще.
Как организирате работата със студентите? Имате ли много съвместни постижения? Едва ли съм особено оригинален в това, как организирам работата със студентите. Традиционно работата протича във форма на ежеседмични срещи, във форма на семинари. На 3 курс срещите са колективни, а след това започваме индивидуално да се срещаме, в зависимост от личните изследователски проекти на студента. Обикновено на 3 курс въвеждам студентите в контекста на това, с което се занимавам и, като правило, давам на всеки по тема, която сам не знам, за да могат сами да я разработят и разкажат така, че да разбера. Това много ми харесва. На 4 курс и по-нататък привличам студентите към всякакви проекти, или приложни, или теоретически. Сега проектите са доста — повече, отколкото са ресурсите ми. Затова всички студенти за близките година-две са записани за едни или други задачки. По възможност, се старая да поддържам студентите и в материален план, за да имат мотивация и да не отиват встрани, а да остават в науката. Старая се да заинтересовам студентите с това, което самият изследвам. Някои се заинтересуват, някои не. На тези, които не са се заинтересували, се старая да покажа поне, че това, на което ги учат във факултета ВМК не е напразно, а са неща, които всъщност ще им послужат.
Съпоставими ли са понятията „да се занимаваш с наука“ и „в същото време добре да печелиш“? А добре да печелиш — това колко значи? Ако питате конкретно за мен, то на мен ми стига, а вече зависи от ситуацията. Като в поговорката „На единия супата му рядка, а на другия перлите му малки“. Много студенти смятат, че това е малко, и може да печелиш повече в Москва. Те даже бяха прави до определен момент. Но никъде по света учените не печелят достатъчно за яхти и дворци. Учените печелят по-малко, отколкото аналогични специалисти в комерсиалните области, защото се предполага, че учения, за разлика от „офисния планктон“, получава огромно удовлетворение от своята работа. Смята се, че това му е компенсацията за недополучената заплата. На мен това ми се струва справедливо: ако човек отива на работа като на заколение, то той трябва да получава повече, отколкото човек, който ходи на работа с радост. Тук трябва да добавим още една особеност: ситуацията, когато за разотаване в офиса хората получаваха по 3000-4000 долара или евро в Москва, вече я няма, и в близките 10-15 години не се предвижда. Ние с вас сме свидетели на много любопитно явление: в света, пред очите ни, се случва най-страшната икономическа катастрофа за човечеството от времето на Голямата депресия. На всички им е трудно и в Русия, в това число, и затова времето на лесните пари за близките десетилетия си отиде.__Това означава, че още на втори курс трябва да разбираш, ще останеш ли в науката или ще отидеш да работиш?__Вие разбирате, че даже ако отидете да работите, идеалният вариант е да изберете научен ръководител, който се занимава с тези неща, които после ще ти бъдат полезни в работата. Отговорна стъпка, но нали и студентите, в края на краищата, не са малки деца.
Как студент-второкурсник може правилно да избере бъдещата си катедра? Има смисъл да си избираш не катедра, а научен ръководител. Въпреки че много студенти са убедени, както и аз бях на втори курс, че разпределението е лотария: я провърви, я не. Когато станах научен ръководител, разбрах, че не е така. Достатъчно е да се поставите на мястото на научния ръководител: той може също да разсъждава, че със студентите е въпрос на лотария — могат да дойдат добри, а могат да дойдат и лоши. На него, също така, му се иска да знае своите потенциални студенти отрано и да вижда заинтересованост в това, с което той се занимава. На всеки научен ръководител му се иска да работи най-вече с тези хора, на които им харесва дадената тема, които проявяват поне някакъв ентусиазъм.
За много второкурсници наименованието на изборния курс не внася никаква яснота за това, към което той се отнася. Как студентите да се запознаят със всичко? Можете няколко пъти да го посетите — възможно е, че ще стане ясно. Важно е студентът да е разбрал това на втори курс, а не на трети, когато вече е минало разпределението. Разбирам, че на втори курс натоварването е много голямо, но ако на човек не му е разразлично къде ще постъпи, то има смисъл да отдели малко от времето си и да походи на изборни курсове, семинари. На изборните курсове лекторът, същият този потенциален научен ръководител, разказва с какво се занимава. Значи послушайки тези лекции, вече можеш да разбереш, близка ли ти е тематиката, а също така, да оцениш личностната съвместимост: случва се, темата е интересна, но чувстваш, че няма да се сработиш с човека. Или наобратно, темата не е особено интересна, а преподавателят ти се струва внушителен и можеш да намериш допирни точки с него. Струва ми се, че много второкурсници не разбират това до край.
Интервюто е проведено през_ април 2009 от факултетния вестник (част 1, част 2)_.
