Учебният план за първия семестър включва (подредени горе-долу по важност и проблематичност):
— математически анализ
— линейна алгебра и аналитична геометрия
— програмиране
— английски език
— история
— гражданска защита
— физкултура
Като минимум има 4 семестъра математически анализ + 1 семестър диференциални уравнения + 1 семестър функционален анализ. Лекциите и упражненията са повече от бетонно установени – един тон литература и сборник с 4000+ задачи (автор: Демидович). Като следствие се е появила поредица от книги под название АнтиДемидович (автори: четирима украинци), с решения на задачите (понякога ти се иска имаше и АнтиАнтиДемидович…). В предговора на учебника ни се споменава, че е създаден като междувузовски проект между МГУ и СУ и се благодари специално на професор Тагамлицки и още няколко българи (София ‘78). Не знам дали е за добро или лошо – знам само, че анализ има за всички.
В началото имахме заместник по анализ. Закъсняхме с 3-4мин, изгониха ни да даваме обяснение в учебния отдел. Понякога педантичността към дисциплина граничи с издевателство. Новият преподавател по анализ говори, както говорят във военните филми – с характерна отсечена реч: “Въпроси? – Въпроси няма!”, или излизаш на дъската да решиш задача от домашното и се започва едно “Какво е това?! Изтрийте всичко. Всичко, всичко. Ще пишете това, което АЗ Ви казвам, не каквото Вие искате…”. В култова фраза се превърна и “Вие решавайте както искате, а аз – правилно”. Казват, че не допуснал до изпит много хора миналата година.
Английски — всички са уж амбицирани, защото знаят, че ще им трябва. Въпреки това, както у всяка голяма нация, чуждите езици не са така застъпени (за разлика от по-малките и зависими нации, като нашата). В резултат нивото е ниско. За сравнение: в България съм бил под средното равнище, а тук – над (не гледайте какво пише в автобиографията, нивото ми не е “отлично”). Въобще, в часовете по английски научавам много руски думи. Около половината материал е специализиран и по-лесен (компютърна терминология). Освен редовните домашни, всеки месец трябва да се прочитат по 100 страници художествена литература.
Историята всъщност е “История на отечеството” (вярно, “отечество”, но не моето). Все пак е интересно. Всяка седмица докладваш по текущата тема, а в края на семестъра подготвяш писмен доклад по избрана от теб тема (в моя случай - “Съветска космонавтика”).
Гражданска защита (рус. Безопасность жизнедеятельности) не се приема за сериозен предмет, но разказват интересни неща — например, по съветско време се е смятало, че във време на война, нацията ще устои без 25-30% от населението и без 50-70% от промишлеността. Или пък как всички в ротата са се подписвали под “Предупреден съм, че не трябва да пия антифриз” (при парашутистите било трагично положение). След това ми обясниха процедурата по “пречистване” на антифриза преди пиене — на тънка струя по метална щанга за разбиване на катинари.
Всъщност темите по безопасност на труда включват: защита на населението и териториите при извънредни ситуации; защита от радиоактивно и химическо замърсяване; защита при пожари и взривове, при природни бедствия, тероризъм; защита с военен характер; медицина при катастрофите.
p.s. Семестъра го закрихме на “Хорошо” (4 по петобалната по всички предмети). А по-точно:
– с допуска до изпит по анализ беше малко проблематично, но като си решиш задачите те пускат;
– на изпитите по анализ и алгебра тръпката беше голяма, но особени проблеми не се появиха; най-важното от изпита е нощта преди него - а тя е идентична и в България, и в Русия, и в САЩ;
– с изпита по “Паскал” беше весело: след като си взех самолетния билет за зимната ваканция, се оказа, че са преместили изпитната сесия с няколко дни напред и с този изпит съм на сухо. Реших на поправките през февруари да го взема - какво толкова може да се обърка… но и за това са помислили! За да ги няма такива хитреци като мен, едва ли не - “срещу системата”, а и за да е подобаващо отношението към скъсаните на изпита, на поправките изпита е със същата сложност, но с различна скала за оценяване. За да изкараш Отличен не е достатъчно да си решиш нормално задачките - трябва и доста да се постараеш с ораторското майсторство и преговорите. Първият преговор беше за да ме скъса (което се оказа необичайно трудно), вместо да ми пише 3. Втори преговор се отказах да правя, от втората поправка остана 4;
– изпитът по история беше по-скоро формален: всички формално преписват, след което подред формално четат, формално им се задават неформални въпроси за най-красивата улица в града им, и съвсем неочаквано формално се поставя оценка по общи впечатления на преподавателя;
Няколко човека ги изгониха за невзет изпит или недопускане до изпит, няколко останаха в “академически отпуск” (т.е. плащаш си една година за прекъсването), а няколко останаха да висят доста уплашени на ръба. Очаква се след втория семестър още да олекнем. Съкилийникът-казахстанец така и не се спря да спи докато не го изгониха - всъщност успя да се прехвърли във факултета по политология (без коментар за прехода). Виетнамецът от групата някак си си взе изпитите, но спряхме да го виждаме, никой не знае: пак ли с визата проблеми, пак ли мързел. (p.s. изключиха го за невзет изпит след третия семестър)