Както навсякъде се афишира, МГУ е класически университет. Факултетът по изчислителна математика и кибернетика (ВМК) се е появил преди 40 години, но не прави изключение. Това се проявява в няколко аспекта:
Математическият анализ те преследва винаги и навсякъде.
Бюрокрацията е обезателна. Чакаш, тичаш, блъскаш се. Пишат ти първото име по всевъзможни начини (Пётр, Петер, Петръ, Петьр, Пееър, Петчр, Петьъ, Петъер, Питер, Петъ, Пъер, Петё…) и бащиното на “-ич”. В картата за метрото щяха да ми изтрият “ъ”-то, понеже го помислиха за грешка. Трябваше да се оформят документи за факултета, университета, миграционните власти, застрахователите, лекарите, наземния транспорт, подземния транспорт, общежитието. Никой не знае точно къде и за какво трябва да отидеш, но като цяло от международния отдел на факултета ти помагат много. Още първия ден тук събрах към 20-ина хартийки от най-разнообразни места и продължавам да събирам.
Задължително е присъствието на всички занятия. На упражненията или преподавателят или отговорникът на групата води отчет. А на лекции понякога влиза комисия. По почти всички предмети има домашни.
Изпити не се “влачат”, както е прието у нас. Единственият начин да продължиш да учиш в университета, е да си вземеш сесията (т.е. всички изпити). По всички предметите трябва да получиш заверка (рус. зачёт[зачьóт]) (обикновено с резултат допуснат/недопуснат) от семинариста, а по важните предмети следва изпит (без заверка не те допускат до изпит). През семестъра по важните предмети обикновено има контролни (предимно две писмени със задачи и оценки) и колоквиуми (предимно един устен теоретичен с резултат взел/невзел) - ако се представяш добре на тях, могат да ти дадат заверка “на автомат”. Ако не ти дадат заверка, отиваш на комисия по време на изпитната сесия и по идея - пропускаш изпитите докато не си вземеш заверка от комисията. Ако няколко пъти комисията не ти даде заверка, пращат те в учебния отдел и там решават дали да те изключат. Така в следващия семестър всичко започва на чисто. :”)
Както и Медведев тази година бил казал: “Учи се или довиждане”. Ректорът на МГУ е на същото мнение, и като цяло на никого не му мигва окото да те изключат, ако не си си взел някой изпит. Затова и всички се притесняват да не отлетят. Да не говорим, че момчетата веднага ги вземат в казармата, ако ги изключат. Има такива, които учат по цял ден, има и такива, които пият (между другото: отношението към алкохола в общежитието). Но няма такива, които могат да си позволят да не учат и да не си пишат домашните (ако има, то след един семестър вече ги няма).