Незабравим! Да, точно така, това е думата, която описваминалия преди три дни турнир в зала Doom 6 в любимата ми Варна. Вълнението, емоциите, адреналинът, цялостното усещане да съм част от това събитие …всичко бе просто перфектно! Е да, вярно, накрая бях смазан и разглобен, чувствах се като прегазен от валяк, но си заслужаваше! Горд съм със себе си! Бях част от нещо наистина значимо! Участвах, с каквото мога, в техническата поддръжка на мероприятието. Успях да отразя на доста прилично ниво цялото събитие, като се постарах да потопя всички пред мониторите в атмосферата на този голям гейминг празник. Да, това определено бе празник за българския гейминг! Родният геймър не бе виждал такова грандиозно събитие през последните няколко години (в това число не броя финалите на професионалните серии по електронни спортове, които са най-голямото подобно шоу у нас и мащаба, на които, не може да бъде сравняван с такъв тип турнири)! От мое име изказвам хиляди благодарности на нашите любезни домакини от екипа на Doom 6, които се постараха всичко да протече като по вода! Безспорно голяма е и ролята на спонсорите от Nescafe 3in1, без чиято зареждаща подкрепа атмосферата нямаше да бъде такава и турнирът нямаше да се получи по начина, по който се състоя! Кафенцата, киткатите, водичките, залата, машините, екипа, видеостената …къде другаде българският геймър е виждал подобно отношение? Никъде! Всичко бе просто перфектно! И да, използвам само суперлативи, защото не ми идва нищо друго на ум. Уви, наистина няма нещо, което да куцаше, за което да се хвана и да започна да упреквам!
А ето и какво точно се случи и какво преживях аз през изминалия уикенд. Емоциите около турнира започнаха още в петък – в късния следобед пих кафе с Марто aka. NEpo и Киро – ix_. В продължение на няколко часа си побъбрихме доста приятно. Не, това кафе не бе нищо специално. И с двамата съм в прекрасния отношения, като с Киро се виждаме всяка седмица, дори понякога и по няколко пъти. Но имаше нещо друг – усещаше се духа на турнира! Във въздуха витаеше онази зареждаща енергия, която държеше в напрежение всичките ми сетива. Вълнението продължи с посрещането на момчетата от отбора – Ванката, Тишо и Дидо бяха пътували близо 5 часа, за да стигнат до крайната точка – паркинга пред ритуалния дом, където ги чаках аз. А с пристигането им шоуто започна. Първо епопеята в МЕТРО с избора на легло, надуването, вечерята в китайския до ВИНС-а, среднощната обиколка на Варна по шорти, а да и за малко да забравя прегледа на демота в 2 вечерта! xD
Няколко часа по-късно се събудих, но въпреки краткия сън не бях уморен, а точно обратното – кипях от енергия. Взехме Венко от гарата, прибрахме се за малко до вкъщи и газ към залата. Беше твърде рано, около 8 – 8:20, когато бяхме вече пред залата, където се видяхме с Владо. Малко след нас пристигнаха и WM, в компанията на приятна група дечица, на видима възраст 14-16 години, които ние образно нарекохме „Детската градина“. Последва кафенце в близкото капанче и към 9 шоуто започна! В началото, както и очаквах, еуфорията бе огромна, стори ми се, че стотици човечета щъкаха между компютрите в цялата зала нагоре-надолу. Бавно започнахме да настройваме машините, интернета, човечетата все повече и повече се увеличаваха, а с тях и ентусиазма за предстоящото шоу. Всичко започна точно в 10:01, когато бе записан и последния отбор. Срещите започваха една след друга, като протичаха без особени фрапантни изненади. И така до 13:00, когато бе отсъдена служебната загуба за blessedones (iNNERFiRE), които все още не бяха пристигнали, но бяха записани за турнира. Очакваното се случваше – FragMighty, GT и DooM мачкаха противниците си. Около 14 IF пристигнаха. Всички звезди вече бяха на сцената и шоуто продължи с целия си блясък. В live coverage-a на събитието отразих по-детайлно преживяванията ми от турнира, затова тук ще бъда по-кратък. Срещите се нижеха една след друга, очакваните обичайни лидери печелеха, къде с лекота, къде не толкова, но като цяло не се случваше нищо необичайно. Около 19:00 навлязохме постепенно във фазата на полуфиналите и малките финали съответно в WB и LB. Около 23:00 започна и дългоочаквайния финал. На него сили премериха непобедените до момента GT и идващите от долната част на схемата IF, които също не познаваха поражението до момента (не броя служебната загуба). Шампионът стана ясен около 01:00 вечерта – 2:0 за IF. Последваха бързи снимки, награди, пари и всички по колите и кой от къде! YES, агонията от умората бе към края си! Аз и Киро, както и очаквах, напуснахме залата най-накрая – първи влезли, последни излезли!
Дни по-късно вече споменът е отлежал, но не е избледнял. Всичко е така ясно в главата ми, все едно буквално се е случило преди секунди. Мисля, че това бе най-добрата лебедова песен, за която съм мечтал… Нищо, не разбрахте ли, хъх, не се учудвайте – само различните могат да разберат правилно различния! Помнете ме! The Fallen will rise again…
