Моят първи маратон
- 6 minsXI Зеленоградски зимен маратон «БиМ» посветен на 69-тата годишнина от отбраната на Москва 42.195 км 4 декември 2010 Информация покрай състезанието: сайт
Преди 4 дни разбрах, че предстои маратон — приятел от алпинисткия клуб ми предложи да отидем с него, когато му казах, че през септември съм се канел да бягам на международния маратон в Москва (но планът се беше провалил заради болка в коленете). Плашещо беше първият ми маратон да е през декември след месец и половина пропуснати тренировки. Все пак се реших да опитам. Преминах пълни изследвания в поликлиниката, за да се уверя, че съм здрав. Трите дни до маратона бях на въглехидратна диета (само зърна, плодове, тестени). Притеснителни бяха някои проблеми с храносмилателната ми система в последно време, поради което се очертаваха “тежки” 42км.
По време на маратона времето беше меко (не беше -15 като миналите дни), валеше слаб снежец, вятър имаше на места. Някъде беше хлъзгаво, но снегът беше изчистен и имаше само лека покривка. Десет обиколки по 4.2км, виещи се в боров парк с асфалтови пътечки. Първата ми цел беше да добягам до финала. Втората — да добягам за под 4 часа (т.е. средно под 24мин на обиколка).
Първата обиколка мина изключително бавно. Бях чел, че честа грешка при начинаещите е, да започнат твърде бързо и да не им стигнат силите до финала (поради натрупване на голямо количество лактат/млечна киселина в кръвта). Известен е и проблемът с превършването на въглеродните запаси в тялото след 30—37-мия километър — тогава остава да разчиташ на изгаряне на мазнини, което е особено трудно, когато трябва да продължаваш да бягаш. Доста народ (повече от 220 човека) в огромна група лека-полека се разкъсва до лидери и групички от по 4—6 човека. Постепенно напредваш, докато не достигнеш групичка, която е на границата на способностите ти; трябва да се опиташ да останеш в нея. :”) Така, към края на първата обиколка бях намерил своята групичка, с която щях да пробягагам 4 или 5 обиколки. Време за първата обиколка: около 25мин.
Втората и третата минаха сравнително леко — нищо не болеше. След третата изпих четвърт чашка сладък чай на пункта с манджа при старт-финала. Там чуваш военни маршове, записват ти номера и те окуражават, докато се стараеш да не си разлееш чая (изкуство е пиенето от чаша, докато бягаш). Запланирах да изпия още половин чашка след петата обиколка. Средно на обиколка: около 22мин.
На четвъртата започнаха леко да ме болят коленете. Основен стремеж ми беше да съхранявам добра техника на бега, за да не изразходвам твръде много енергия. Тъй като все още не чувствах слабост или глад, просто трябваше да продължавам в същия дух. Време: 21мин.
Уплашен от бързия темп на групата в предишната обиколка, на през петата умишлено изостанах малко, но явно другите също бяха забелязали проблема и съвсем скоро ги настигнах. През почти цялото време бях последен в малката ни групичка: по-спокойно е като не трябва да си съобразяваш всяка крачка с останалите. Друг тънък момент, с който не съм съвсем свикнал, е руския темперамент да бъдеш “залепен” за хората около себе си. Време: 24мин.
След като изчаках да се абсорбира чая, изпит в началото на шестата обиколка, реших да изям въглехидратния гел, който си бях купил преди старта (20г кисело желе, натъпкано с минерали). Приятелите казаха, че наистина помага. Положението със силите ми не беше чак толкова тежко, но не исках да чакам до момента, когато ще започне да ми пада зрението, да ми се вие свят или да ми се повдига. Може би отчасти заради плацебо-ефекта, но ми се стори, че вече почти цяла обиколка групата ни се влачи. Реших да поема лидерство, с което да вдигна малко скоростта и едновременно да снижа психологическото напрежение у момчето, което през цялото време водеше и определяше темпото. Времето на тази обиколка не мога да си спомня.
В началото на седмата обиколка забелязах, че предлагат лимон — активизиращ прилив не само през горещите летни дни. :”) Групата се разпадна и вече бягах сам. Понякога намалявах скоростта и бягах за кратко с изоставащи с по няколко обиколки. Започна слабо, но усетимо пулсиране в слепоочията. Вече бяха минали 25км, което съответстваше на моя тежка тренировка. Трябваше да полагам специални усилия, за да дишам достатъчно активно. Коленете продължават да болят, а от претоварването прасците бяха на косъм от вкаменяване — наложиха се малко гимнастика между другото. Обиколките минават все по-тежко. Не само времето не мога да си спомня, но и се появиха аритметически проблеми — осъмних се в броя оставащи обиколки. Страшно е да си помислиш, че трябва да направиш още една обиколка, когато погледът ти в бъдещето стига до следващия завой. Всъщност и крачките ти се скъсяват.
Осмата обиколка започна със шепа стафиди, които половин обиколка особено старателно дозирах, сдъвквах, ослюнявах, преглъщах. Реших че съм взел твърде много и ги предложих на мъж, когото настигнах. За пръв път ме заболяват външните части между седалището и бедрата на двата крака (особено силно!). Спомних си, че съм чел за големите центробежни сили в тези части на краката и просто приех, че ще продължава да боли. Краката си чувствах вече взели-дали. От възглавничките ми беше останал спомен. Момчето, бягащо пред мен, сви “към храстите” и повече не го видях. Вече трябваше да ям, планирах само чай в началото на деветата. През деветата вече си на ръба да се откажеш. Това, което правиш на тялото си очевидно не му харесва. Спомняш си, че 80% от злополуките при алпинистите се случват при слизане от върха — стараеш се да си в кондиция, за да не направиш грешна крачка. Сковаващ хлад от замръзващите потни дрехи. Следващият път ще се постарая повече с екипировката (най-малкото с термобельо). Незабавно трябва да се мобилизирам, за да се сгрея. 25мин на обиколка.
След безкрайната девета, следва десета обиколка. По пътя срещах много ходещи, послушали съветите на телата си. Изкушението да спреш да бягаш е голямо, когато едва се влачиш. Всичко от старта до текущия момент ти се струва просто миг, в сравнение с несвършващата последна обиколка. Мисленето вече не беше силната ми страна, а очите ми искаха да се затворят.
Финална отсечка от около 400м е по нагорнище — чисто преимущество е използването на прасците за изкачване, когато вече си претоварил тези тяхни части, участващи при бяганене по равно. Вече виждах, че финиширам и го ударих на радостен спринт.
Усмивка на момиче, връчващо медал. Удовлетворение. Сумарно време за целия маратон: 3:44:20 (сред мъжете: 67 място / 181 стартирали). Интересна е средната възраст на участниците: 48.5 години. Включително 80-годишна жена, която не пропуска маратон. Повече информация на официалната страница.
След три дни пълна почивка усещах само умора в прасците и можех да започна възстановителен лек бег. В България не бях чувал за маратони, но и не се бях интересувал. Повече информация на сайта на Българската федерация по лека атлетика.
